За Катедрата

История

Химикотехнологичен и металургичен университет – София е наследник на ВХТИ – София.

През 1953 г. ВХТИ се отделя от Политехническия институт в София, като самостоятелно висше училище.

През 1984 г. м. Декември в рамките на Факултет по органични химични технологии се създава катедра “Биотехнология”. Като основа за създаването и служат научно – изследователските лаборатории, ръководени от проф. М. Кръстева и проф. Н. Ганчев от катедра “Органична химия” и Т. Соколов от катедра “Химична технология на дървесината”.

Обучението по Биотехнология в България започна през учебната 1984 – 1985 година на основата на междууниверситетско образование.

Определена квота студенти бяха приемани и обучавани в СУ “Св.Климент Охридски” за 2 години с участието на преподаватели и учебна база от пет ВУ: ВХТИ – София (ХТМУ), МЕИ – София (ТУ), ВИХВП – Пловдив (УХВТ),  ВХТИ – Бургас (Университет “проф. д-р Асен Златаров) и Биологическия факултет на СУ. През тези 2 години студентите получаваха най – общо университетско образование, включващо биологични, химични и частично инженерни дисциплини. Предвид естеството на образованието в инженерни Университети като ХТМУ – София, ТУ – София, УХВТ – Пловдив тези познания бяха оскъдни, поради което, по – нататъшното обучение на студентите в тези ВУ беше съпроводено с трудности, както за студентите, така и за преподавателите.

През 1989 г. студентите от общо направление Биотехнология, бяха разделени на пет и всеки от посочените университети пое обучението им. Студентите от специалността “Технология на биопроизводствата” във ВХТИ /ХТМУ/ започнаха да се обучават по програма, която включва широк химикотехнологичен и инженерен фундамент и надстройка с биологични и свързани с тях специализиращи дисциплини.

През 1991 г. за три годишен период от време специалността   “Технология на биопроизводствата” във ВХТИ беше превърната в специализация към специалността “Химични технологии”. Нейното възстановяване като специалност беше направено по инициатива на ХТМУ от МОН през 1995 г. с презумпцията учебните планове на студентите да бъдат изработени в пълно съответствие с логиката на преподаването, т.е. базовите дисциплини да се изучават в по – долните курсове, а специализиращите  след това.